Не долитат птици вече тук, защото
други брегове са приютили техните пространства
И нежният копнежен зов на песента ми

Iveta through the Looking-Glass ...

Пролетните дъждове тихо
шумолят
в съня ми и

Оковавам надеждата си в срокове
Давам й време, само толкова, колкото да поживее още мъничко - нейният последен шанс да оцелее ...
А ако не оцелее ...

Искам да помогна на много хора, на мои близки, на хора, които обичам, но не зная как или не мога.